Какво да Ви кажа – разкопава се улица и се запушват коли на паркинг, без да има предупреждение или без да е пуснато никакво съобщение, докато хората не дойдат и не си видят колата.

Дупката стои вече трета седмица, което е просто прекрасно

Или пък, дали сте виждали „депото“ за разфасоване на LAN кабели…?

Полянката/Парка/Гората при Сити Център София.

Друг проблем е реденето на нови павета… Добре де, не са нови, но са по нов начин наредени – т.е. посипват се с някакъв пясък от който дробовете ти стават като циментирани. Колите наоколо стават белички, дори след като са излезли от автомивката преди 5 минути. Сигурен съм, че има по-интелигентен начин в Европата, но определено ние не го знаеме… Гледам и балконите и стъклата наоколо – супер супер прашно е всичко около улицата, където редят паветата в най-голямата жега…

Скип-скип-скип и пак скип. То друго не остана.

Айде да ми е честита!

С любимата решихме да отидем до Румъния, защото там не бяхме ходили, нито тя, нито аз, пък предстояха събота и неделя и не знаехме къде да ги изкараме. Взехме с нас и двама приятели за компания, за по-весело, и заминахме в събота рано сутринта.
Пътуването от София до Русе не беше много дълго – само 4 – 4.30 часа… По тия пътища толкова. След това минаваме границата и на изхода на България се плаща такса „Дунав мост“ , която е 12лв с ДДС. и след това се минава към Румъния и тяхната граница. Погледнаха ни паспортите, не са искали лични карти, но не сме и пробвали с лични карти. По-удобно беше с паспортите.

Погледнаха ги, поогледаха ни, питаха ни какво ще дирим там и ни пуснаха. Гладко преминаване, до тук върви добре. Попитах митничаря къде да си купя винетка, защото приятелката ми проучи, че така се кара и там. Отвърнаха ми, че на първата бензиностанция, след границата трябва да взема винетка и нещо интересно казаха в което има идея – дава се рамата на автомобила. Т.е, когато си купуваш винетка подаваш и талона на автомобила, за да запишат, че си си купил винетка за период от време и от мястото където си я купил. Явно системата е много добра, защото работи. Това не позволява да се продава винетката на трети лица и така да минават с една винетка няколко души.

Отидох в бензиностанцията, питахме дали ще приемат евро като разменна валута, но не искаха, питаха ме за кредитна карта, та дадох от леите, които имахме и бяха за друга цел. Както и да е 13 леи е винетката за автомобили – 7 дни. По валутен курс BNG – RON това идва към 6 български лева за седемдневна винетка.

Купихме я, залепихме я на предното стъкло над българската и запалихме към Букурещ. Пътували сме към час и нещо, разбира се, пътищата са прекалено хубави и скоростта е била към 100-120км/ч. Много ми хареса пътната инфраструктура – отстрани тук-там си има табелки с надпис „Politia“ и там си има спрели полицейски коли с радари в двете посоки. Някакви бели радари с формата на мегафон, стоят като стара уредба от соц-а тук в България, но така де, не знам как изглежда отблизо. Спираха куцо и сакато, след като скоростта е била превишена – няма подбор, наред се кара! Това го установих, след като видях „30 годишна“ керемидена дачия как е спряна и пишат акт. Дори не знаех, че има такива коли и че могат да развият 120км/ч, че и отгоре. Пътя нямаше неравности или са били към две три за всичките 1600 километра, които минахме…

След като влезнахме в Букурещ бяхме учудени толкова много, че всичко изглеждаше като в София, гаден и леко неравен път с релси тук там на светофарите. Но това бяха само 500 метра открая на града. Вътре няма нищо общо с тази гледка. Централни улици по 20-30 метра широки, три платна за едната посока, три за насрещното. Булеварди, колкото нашите магистрали, толкова широки, прекалено гладки и прекалено нови изглеждаха! Колата не съм я чувствал как върви, нито друсаше, нито неравности да се вееш като откачен и не знам си какво още… Сгради до небето! Високи, големи като в Ню Йорк! Орнаментите по тях са страхотни и много архитектурни паметници! Самият парламент… Ох, това оставя без дъх в първият момент. Човек ще си каже, че се е озовал в някой голям американски град, широк булевард с фонтани между лентите за движение, грамадни дървета, паркове, площади… Страхотно! Оставаш без дъх!

От там се запътихме към Синая, градчето на първата ни цел – замъка Пелеш, считан за лятната резиденция на граф Дракула. Излезнахме от Букурещ и се запътихме по магистралата към Пелеш. Полета от слънчогледи и царевица, много, много! Широко и голямо, грандомания на макс! По пътя срещаме предимно дачии, рено, шкоди. Това са най-често срещаните коли там. Видяхме две Audi-та A4 и едно S5, един Chevrolet Captiva и два Mercedes-Benz s500 модели 2007-2009. Нито една скъпа кола не видяхме както тук в България да е масовка. Тези съм ги запомнил, защото който ме познава знае, че съм маниак на тема коли и не беше трудно на фона на всички Dacia/Renault да се запомни това.

Влизаме в Синая, търсим Пелеш. Разбира се, GPS-а не успява да ни помогне с улиците, ние от наша страна сме пропуснали да принтим адреса на замъка, защото от големия ентусиазъм и бързане сме забравили и се оправяме на място без подсказки. Та, спряхме и попитахме един човек на възраст – видимо около 60-65 годишен „букурещянин“. Човека ни каза, че ще ни заведе и да караме по него. Това просто ме разби! Спряхме го от пътя му, отклони се заради нас и ни обясни какво точно да направиме. Благодарихме му, че ни заведе до портите на замъка, паркирахме и започнахме обиколката – часът е бил към 12-1 по обяд. Снимахме, нарадвахме се на гледката и почнахме да търсим къде да обядваме.

Обикаляме града и гледаме наред нещата. По пътя срещаме множество кръгови движения, украсени с много цветя, изрисували детелини, пауни и какво ли още не.
Между платната цветя, няма мантинела има бетонени блокове, бордюри, цветя много цветя, саксии! Красиво е! Хора, много ми хареса! Отгоре и отстрани Карпатите се виждат, много красиви планини и много добре стояха над селата и над Синая.

Намерихме заведение, хапнахме. Важно е да се отбележи, че там еврото не върви никак. Всеки търси леи, явно е същото като в България, никой няма какво да го прави това евро. Въпреки нашите опити на всички места, все си искаха леи. Обменихме малко евра в леи и продължихме напред.

След като хапнахме в Синая се запътихме към Брашов. Пътят е планински, две платна за едната посока, две за другата – не очаквахте това за планински път, нали? Много хубав асфалт и много хубав път с минимално количество завои. Пътували сме известно време и след това се натъкваме на километрична опашка. Първата ни мисъл е – ЖП прелез, защото отстрани имаше влакови релси и две композиции вървяха. На второ четене решихме, че влака не отива точно натам и установихме причина за задръстването – катастрофа… В насрещното минават по три четири коли и изпреварват колоната. Отдясно същото. Профучава линейка и решихме напълно, че е катастрофа – така два-три километра със скорост 10км/ч сме се движили и влезнахме в малко градче, където продължаваше да си има опашка. Така още 30тина минутки и стигнахме към края на градчето, където имаше пешеходна пътека и на нея полицай спираше движението, за да могат хората да пресичат широкият път. Леле, това прави задръстване от 3 километра, че и повече, а хората са спокойни и никой не се нервира! Карат толкова спокойно, че чак ме сви стомаха, какви сме цигани тук в България. Хвана ме срам, да не би някой да познае, че съм от България и да се присмее. Леле, толкова културни и съвестни хора не бях виждал! А си мислех, че са някакви цигани и аборигени с много скапани пътища и много тъпа инфраструктура, като цяло… Определено много здраво съм грешал, за което съжалявам искрено! Прекрасна страна! Много красива и много интересна за разходка събота и неделя!

Отминахме селото и продължихме към Брашов. Скорост от 120км/ч не беше проблемна за развиване, пътят е прекрасен и времето беше слънце, нито жега, нито студ! Много готино! След като попътувахме и спирахме тук там за снимки на планината, реката и „плажуващите там“ (имаше хора, които се припичаха или плуваха, ловяха риба в реката) стигнахме в Брашов. Там трябваше да видим „Черната Църква“, катедрала, която е построена и името й произлиза от това, че има убит човек в основите си, защото е твърдял, че църквата не се строи според плана и ще падне, та „за наказание тя му лежи на плещите сега“. Отново впечатляващо красиви кръгови, булеварди и сгради! Нямаше порутени и падащи сгради, мазилката си беше мазилка, нямаше боклуци, никъде не видяхме боклуци да те заливат както тук по улиците! Никъде! Прекрасни широки булеварди и хора, които спокойно си ходеха по улицата пред колите, без никой да им свири и да пили гуми. Приятел ми каза, че е гледал реклама, как някакви хора ходели с куче по булеварда и никой не им свири и не им се кара, а напротив – пазят ги! Това е тествано! Наистина е така! Много съвестни хора, много добре се държат и много възпитани. Никъде не видях някой да вика, да говори на висок глас по улицата, нищо подобно! Страхотно!

А, още нещо се сетих… Знаците за пешеходна пътека, както и всички пешеходни пътеки бяха осветени на макс! Като казвам това, имам предвид, че имаше диодни лампи, които осветяваха всяко едно стъпало на зебрата! Всеки един знак за пешеходна пътека мигаше и всеки един бордюр беше занижен, за да се улесняват инвалидите!!!

Отчаян продължих пътя си, защото знаех, че никога няма да приличаме на тях. Жалко! Много жалко… Ако имам възможност, бих мигрирал на 500км северно от тук, защото кочината ми писна вече!

Като цяло, навсякъде си има паркинги за колите, бяха милиони, не бяха по-малко от софия, бяха много повече. Не видяхме толкова туристи, само 10 коли да са били, всички останали си бяха румънци. Всички хора по улиците пазеха чистота/красотата на града и не се бутаха в теб, нито те бутат с лакътя си – нищо подобно! Площадите им са много големи, дори огромни! Нашият пред НДК е 1/3 от техните най-малки. Много красиво! Останах много доволен от пътешествието събота и неделя! Спахме в Бран, а в неделя видяхме замъка на граф Дракула, този в който е живял и след това е имало тамплиерски рицари там.

От там се върнахме към България, на Дунав мост отново се заплаща такса, това е важно, не оставайте без пари, защото ние точно това направихме, добре, че евра имахме и се навиха да ги приемат.

Таксите за моста не знам къде отиват, но асфалта там е толкова зле, че дупките и неравностите го правят почти неизползваем, можеш да си строшиш колата съвсем спокойно, може да опре и да ти увисне гумата, ако не видиш дупката, прекалено е зле! И така, интересно ми е къде отиват парите там!

Така това беше един изключително поучителен и много приятен уикенд, но не мога да го нарека почивка, защото след 1600км шофиране съм капнал и размазан, като капка роса на тревата…

Оставям поуката на Вас, защото съм изморен, отивам да си легна след дългият ден днес…

След като ме върнаха от МВР-то и казаха, че трябва да изчакам поне седмица, за да ми се рефрешне/създаде в базата данни новата ми адресна регистрация, аз реших да почакам както казват. Изникнаха ми други неща, не бях свободен да си свърша работа и просто това мина на заден план. Молбата за адресната регистрация съм я пуснал на 8-ми Юни 2010г. Отивам на 16-ти Юли 2010г в ЕСГРАОН и исках да питам други неща, които не са свързани с лични карти и т.н, като свидетелство за съдимост, например.

Попълних всичко, което ми трябваше направих нещата и ми казаха, че трябвало да съм си изкарал личната карта вече, за да ми бъде издадено това нещо, а също така и защото бележката която са ми дали – онази с която се отива в МВР-то и за която Ви казах, че трябва да се изчака седмица, за да въведат данните от нея, леко имала „срок на годност“… КАКВО????? Срока на бележката бил 30 дни от издаването й, а пък аз го бях пресрочил месец и малко Отвърнаха ми, че няма да ми я приемат в МВР-то, след което не ми дадоха и другата бележка.

Всичко е точно до тук… Нямаше кой да се сети, да ми каже, че имам месец за действие и така нататък, но поне в МВР-то не поглеждат датите и всичко мина. Заминах в понеделник на 19 Юли 2010г и подадох документите за личната карта. След като почаках от 7:30ч до 11:00ч минах най-сетне, платих всичко и документите бяха подадени. Снимката става с най-обикновен фотоапарат тип сапунерка, да не кажа нещо по-лошо и бива качвана на компютър, после прикачвана към документ за издаване на личната карта, който се праща в централата.

Процедурата е бавна и мудна, всеки се мотае, всеки се предрежда по опашките. Караници на пенсионери и бременни онзи ден ми дойдоха в повече. Дори за служба КОС имаше трима-четирима и хората не пропуснаха да ги нападнат с викове „Ама как така се предреждате, господине?!!?“, без да знаят, че не са за опашката. Както и да е, очаквам издаденият документ и ще ъпна тук като финална част.

За момента мина гладко. Сега ще видим какво ще стане нататък. Чувал съм за проверка от полицията, дали наистина живееш на адреса на който си се регистритал и други митове и легенди. Това след като изкараш документ за самоличност със сменен адрес.

За сега толкова. До след после…

—Update 23 July 2010—

Взех всичко. Нямаше повече спънки.

Всеки шофьор, който влезе в насрещното на завой, да губи шофьорската си книжка за месец.
Тази промяна в Закона за движението по пътищата ще бъде спешно обсъдена на 13 юли в комисията по безопасност на движението в Народното събрание. Това съобщи секретарят на комисията Алекси Кесяков, цитиран от в. „24 часа“.

Причината за предложената промяна е, че всеки четвърти загива на пътя заради „сечене“ или неправилно изпреварване на завоите. Тази мярка ще спаси 200 човешки живота, изчислили от комисията.

В края на юни пък заместник-главният прокурор Валери Първанов предложи
всеки, хванат да шофира, след като е пил алкохол, да се раздели с автомобила си или да плати глоба до 30 000 лева. Друго предложение на прокуратурата е всеки, заловен да кара пил, да остане в ареста поне 10 дни и да полага обществено полезен труд, като дните да се увеличават при второ такова нарушение на шофьора.

Само през юли и август 2009 г. са загинали 197 души и са ранени 1750. 11 от тях са били до 17-годишна възраст. Пътните инциденти са станали главно поради превишена и несъобразена скорост, изпреварване и навлизане в насрещната лента и заради неспазване на предимство и неправилни маневри.

Изморих се… Нека предложим и ние едно решение, а? Например, който кара „AMG“ да му се прави път, когато сече завоя? Или пък, ако някой със S8-ца опита да изпревари колоната за светофара в насрещното, да мине пред тебе, който си втора кола, защото отсреща има бордюр и няма как да влезе в кръстовището, да ти налети със скъпата си кола и да те принуди да го пуснеш в колоната? А като е влезнал в кръстовището и е минал на 80% световара, не знам от ‘къв чеп чака и не преминава направо на червенко? И като финалче, що не сложат полицаи на всеки завой и направо с палката спират отсрещно-движещият се на AMG-тата???

Относно санкциите за пияният шофьор, за жалост ще пострадат само отрепките със заплатка от 300-350лв, които нямат съзнание, че ще отрепят някой като се напият, понеже заплатата им е малка и отиват да си „цоцнат“ малко в някоя кръчма? Или ще пострадат шефчетата с AMG-тата, връщащи се от поредният банкет или коктейл? ‘бе искам да кажа нецензурна дума, ама ще се спра на този пасаж, айде на следващият обещавам да има поне една.

Определено последното предложение е прекрасно, бе да ви се е*б*е майката! Сега ли се сетихте????? Ама искам да видя как оня чичко с AMG-то влиза в килийката, утре сутринта с каиша го изкарват на улицата и почва да ближе плочките, да събира презервативите по улиците, да гони хартийките, които се веят от вятъра, да му се опече малко гъза!!! Е*б*а*х*т*и олигофренията! Все се гледа да се направят такива мерки, каквито няма как да станат, нали? Нямате ли това чувство? 30 бона не знам кой ще намери и от къде, ако заплатката му е 300лв и е „къртачка на мифки“ Или пък ще му се даде да окопава градинките, за да си изкара 30-те бона след 50 години?

Ама така се прави, да

Новината е взета от dnes.dir.bg

Кротко си пътувам в трамвая сутринта. Качват се контрольори и почват проверка. Стигат до един човек на който му взеха билетчето и право към перфоратора. Моят и неговият билет не бяха еднакви на перфорацията. Решиха да тестват кой е нередовен, но взеха само неговият, продупчиха го и хоп, дупчен бил два пъти. Идват при него и той не говореше български. Езика беше някакъв славянски, но не знам дали беше сърбин, македонец или някакъв друг „сорт“. Глобиха си го както си трябва с 10лв, обясниха му, че не се дупчи два пъти и си заминаха. Той и спътничката му се очудиха много. Плати си човека всичко, без да се дърпа и без да прави скандали. Обърна се към нея и обясняваше как цяла Европа е обиколил, бил е къде ли не, пътувал е с какво ли не, няма такива архаизми с билетчета, никъде не са го глобили „…у бульгарийо“ ме глобиха. И докато разказваше се смееше очуден. Страхотно, а? После той ще си замине за неговата страна, ще отиде в някоя друга и това ще го разкаже навсякъде, как в България – колко гордо звучи, като гъз на горещ асфалт… – са му го набили и че хората пътуват с 50-70 годишни трамваи и какво ли още не… Перфоратора лично го огледах – трябваше да натиснеш така, че да се откърти от стената, за да направи дупка в тънкото листче – билет. Човека просто го е напомпал два пъти, като не се е продупчил билета, не е натискал, за да не строши нещо, все пак не си е вкъщи, а ние му го сложихме най-културно и по устав.

Айде честито!

„…Родната полиция ме пази…“? От какво? Аа… сетих се – веднъж ме спират за превишена скорост и почнаха да ме пазят, да не би да ми тежи портфейла… Когато предвидливо извадих парите преди да отида до патрулката – оставих само 5 лева. Отидох и се почва с различни изпитани лафове от сорта на „…сега и колата и книжката и живота и жената и децата и семейството от Варна и роднините от Китайско и чича ти Веско Мицин…“ опа отплеснах се малко… При питане от моя страна „Аа… не може ли да не става точно така?“ – родната полиция ме опази, беее!!!
„Давай, к’во ‘ше даваш и айде тръгвай натам…“. След като показах петте лева директно от порфейла и двамата се стреснаха – „…Лелеееее… тоя няма и пари беее… Айде бегай, че ни мотаеш!“ и хоп, родната полиция ме опази!
Ами шанс, може би съм късметлия, накараха ми се, че съм карал на цариградско посока пловдив със 83км/ч при разрешени 50км/ч на 4 лентов път, прекалено нов и сух. Просто „родната полиция ме пази“! И всички трябва да сме благодарни!

Този садомазохистично-негърски текст, да не би да е измислен от някой, който е седял в кенефа и е нямало какво да прави?

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция ме пази.

Ако някой предава държавата, то това да не е повреме на соц-а писано…? „…Ако клетвата за дълг прегази – моята полиция ме пази…“ – леле майчице… Това кърти миФки!!!

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ме пази.

Този пасаж е прекрасен. Тук съм се смял с най-голям кеф. Ако някое братство – например тамплиери или илюминати или скинари, о да сетих се – или политици – грабят народното богатство, родната полиция ги пази Мно’о пра’илно! Е за това го уважавам куплета.

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ме пази.

Един приятел би казал тук „А?! К’во!?“ и да направи знак What the fuck, man? Ако някой избива вярата и прикрива престъпници – вярата в полицията ли? Ъъъ… Това изколи и помаза по асфалта всичко детстко в мен… И тук ме пази родната полиция.

Припев: Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР

„Хора, подарете цвете“ – на любимата, бе! Запомнете го добре! Гордост е да служиш ти на МеВеРе ????? Холи шит, да служиш на МВР, как звучи… Трябва да сме благодарни и мега мега мега щастливи, че родната полиция ни пази!!! Юпииии!!! Отивам да се метна от моста, щото родната полиция ме пази – това май значи, че няма да падна долу? Опс… Родната полиция ме пази! Довечера ще го сънувам това…

В никакъв случай не искам да обиждам творците по-долу:

Текст: Евтим Евтимов
Музика: Тончо Русев
Аранжимент: Пламен Велинов

Но тази песен трябва да се слуша в заведение тип „кръчма“ и да се играе хоро… Това е МВР, така ли? Родната полиция ни пази! Боже мили, полицията ни пазила…

И като финалче към всичко това чух, че песните на Веселин Маринов били лечебни. Някой беше разказвал как на един негов концерт, сакат хвърлил патериците си и избягал.

Какво по дяволите, бе хора???????? Е това е държавица, смеят ни се всички… Кочина.

Чашата преля и не издържах, когато в горният край на бул. „Витоша“, точно срещу западния парк, две „овчици“ пресичаха на червено.
Ето какво стана:
Светва ми зелено, пред мене две коли, минават и светофара на пешеходците светеше зелено – завиващи сме, нормално е да се изчакат пешеходците и тогава да се мине. Говоря за посока CCS-а, по бул. „Арсеналски“ – левият завой от Витошка. Двете коли „пре’фърчаха“ и нямаше пешеходци, за мой късмет, обаче, това се промени.
Светна червеното на пешеходците, но две овчици решиха, че трябва да пресичат точно тогава, защото има 5 секунди изчакване, преди да пуснат колите. По закон, нямам право да оставам в кръстовище да си суша гащите, трябва да се изтегля, а по мене две коли. И изведнъж ме видяха, че съм на четири-пет метра от тях и не намалям, но се наложи, след като се спряха на средата на платното и почнаха да ме гледат тъпо.

Слезнах и ги питам „Къде бе, хора??? Какво правите на пътя? Зелено ли Ви е???“ Отговор: „Беше зелено! Не видя ли“, идваше ми да питам един въпрос, след като ми говореха на „Ти“ – „Кога съм ви е***б***а***л???“, ама айде… Питах пак „Сега дали Ви е зелено, а? Къде сте тръгнали и после по новините ще има смачкани хора от не знам си какъв шофьор, а то говеда като Вас са проблема!“ В отговор се чу: „Я си мери речника бе, беше зелено, не видя ли!“ – караницата ни започна, когато светофара им беше червен и спряха на платното, а по мене имаше две коли, като от едната една жена се подаде и им каза „Такива като Вас правят катастрофи, заблудени овци…“. Това просто ме съкруши, как жена излезе и се скара на жени, реших, че трябва да се махна бързичко, че ще стане бой…

Мамка му бе! Стоя в кръстовището и пачата стои и ме гледа тъпо и ми се кара, че тръгнала да пресича скапаният път на червен светофар, а отзад една жена им го каза – ами ако бяха тръгнали другите от другата колона, какво щеше да стане??? Ей, говеда неразбрани бе…

Само се нервя без да има защо, понеже такива патки има и ще има винаги, лошото е само, че ще става и по-лошо. Но това днес ми остана като травма за цял живот – жена шофьор се скара на две овчици…

Вчера отидох в общината в моя район. Отива се директно в ЕСГРАОН, а там, за мое щастие, няма „висене“ по опашки.
Влизам вътре, обясних какво ми трябва и за какво съм там… Служителката ми даде бланки и каза „…попълнете това и това и това и после елате тук, такса на касата – 2,50лв, след като проверя документите…“ Стана така добра да помага, като заряза и работата си, едва когато й казах, че ще летя и бързам, да не се мотая да чета кое къде е и не знам си какви глупости объркани, защото има такива полета, където не се пишат, еди какво си за чужденци и т.н… Аз наистина бързах, но не за полет.

След като ми се обясни какво да попълня, следващото нещо беше да иска акта ми за раждане… Ех, защо ли не се сетих да го взема? Оставих й документите и тичам към вкъщи… Връщам се и, понеже в акта за раждане пише старото име на града ми, я попитам какво да пиша на рожден адрес? И тя каза, че се пише със сегашното име на града, след като се консултира по телефон и с колежката си, та паснаха нещата. Както и да е.
Написахме, намазахме, оправихме бланките.
Отивам на касата, за да си получа печата от общината – платих 2,50лв и когато си диктувах имената на касата, познайте какво пише индивидчето оттатък – „Мирослав Чошов“. Единственото лошо е, че не го видях навреме, за мое щастие, то не ми трябва за в РПУ-то, а е само, че общината са ме „обрали“ с 2,50лв. Когато видях как е написала „ул. Будапеща“ = „ул. Буапешта“, просто ми стана зле, че ще трябва да се връщам, но това, за радост, не стана.

От там отивам в РПУ-то и, разбира се, имаше много хора. Казаха ми, че чакат от два часа, реших, че не е моят ден и си тръгнах.
Продължаваме от днес. Отивам пак в РПУ-то, за щастие имаше само двама-трима. Влезнах бързичко, а на гишето за подаване на заявление се чу едно „ноо…“. Оказа се, че трябва да изчакам 4-5 дена, защото още не било регистрирано вчерашното ми заявление и молбата ми до кмета, които писах в общината.

Окей, част първа и втора приключват сполучливо, за сега. Нека видим нататък. Понеделник отивам пак в РПУ-то.

Първо, моята лична карта е с различен от софийски адрес (да, от провинцията съм), но тъй като не живея вече там, реших да си я преиздам с „гр. София“ като постоянен адрес.

За начало трябва да искам от собственик на имота в който живея, да ми подпише декларация (тъй, като нямам собствено жилище, водещо се на мое име), че е съгласен да ми се издаде документ, че живея там.

Продължавам с търсенето на декларация – приятелката ми даде декларация, тъй като тя провери нещата, точно как стоят… До тук добре. Декларацията, която тя взе от общината беше меко казано на много тънък лист, а като знам колко й се работи на администрацията ни, много лесно ще ми кажат, че е леко смачкана, защо е прегъвана и други от сорта, затова предпочитам да отида солидно добре подготвен, разбира се, че знам, че пак ще ме изненадат, нали, но това е един друг въпрос.
Та, опитах се да потърся документа в интернет „декларация за гражданска регистрация“ – нищо намерено. Къде ли не търсих, за да не я сканирам, че излиза гадно след това като я принтирам.
Нервирах се и я преписах в един doc файл. Ако на някой му потрябва, може да я свали.

Продължавам по мъките и ще ъпдейтвам темата със същото заглавие.