Поредният блог…

Ох, не знам има ли смисъл да го правя и този пост, ама… Нека се опитам, поне…

Кротко си пътувам в трамвая сутринта. Качват се контрольори и почват проверка. Стигат до един човек на който му взеха билетчето и право към перфоратора. Моят и неговият билет не бяха еднакви на перфорацията. Решиха да тестват кой е нередовен, но взеха само неговият, продупчиха го и хоп, дупчен бил два пъти. Идват при него и той не говореше български. Езика беше някакъв славянски, но не знам дали беше сърбин, македонец или някакъв друг „сорт“. Глобиха си го както си трябва с 10лв, обясниха му, че не се дупчи два пъти и си заминаха. Той и спътничката му се очудиха много. Плати си човека всичко, без да се дърпа и без да прави скандали. Обърна се към нея и обясняваше как цяла Европа е обиколил, бил е къде ли не, пътувал е с какво ли не, няма такива архаизми с билетчета, никъде не са го глобили „…у бульгарийо“ ме глобиха. И докато разказваше се смееше очуден. Страхотно, а? После той ще си замине за неговата страна, ще отиде в някоя друга и това ще го разкаже навсякъде, как в България – колко гордо звучи, като гъз на горещ асфалт… – са му го набили и че хората пътуват с 50-70 годишни трамваи и какво ли още не… Перфоратора лично го огледах – трябваше да натиснеш така, че да се откърти от стената, за да направи дупка в тънкото листче – билет. Човека просто го е напомпал два пъти, като не се е продупчил билета, не е натискал, за да не строши нещо, все пак не си е вкъщи, а ние му го сложихме най-културно и по устав.

Айде честито!