Поредният блог…

Ох, не знам има ли смисъл да го правя и този пост, ама… Нека се опитам, поне…

Кротко си пътувам в трамвая сутринта. Качват се контрольори и почват проверка. Стигат до един човек на който му взеха билетчето и право към перфоратора. Моят и неговият билет не бяха еднакви на перфорацията. Решиха да тестват кой е нередовен, но взеха само неговият, продупчиха го и хоп, дупчен бил два пъти. Идват при него и той не говореше български. Езика беше някакъв славянски, но не знам дали беше сърбин, македонец или някакъв друг „сорт“. Глобиха си го както си трябва с 10лв, обясниха му, че не се дупчи два пъти и си заминаха. Той и спътничката му се очудиха много. Плати си човека всичко, без да се дърпа и без да прави скандали. Обърна се към нея и обясняваше как цяла Европа е обиколил, бил е къде ли не, пътувал е с какво ли не, няма такива архаизми с билетчета, никъде не са го глобили „…у бульгарийо“ ме глобиха. И докато разказваше се смееше очуден. Страхотно, а? После той ще си замине за неговата страна, ще отиде в някоя друга и това ще го разкаже навсякъде, как в България – колко гордо звучи, като гъз на горещ асфалт… – са му го набили и че хората пътуват с 50-70 годишни трамваи и какво ли още не… Перфоратора лично го огледах – трябваше да натиснеш така, че да се откърти от стената, за да направи дупка в тънкото листче – билет. Човека просто го е напомпал два пъти, като не се е продупчил билета, не е натискал, за да не строши нещо, все пак не си е вкъщи, а ние му го сложихме най-културно и по устав.

Айде честито!

Малиии… Онзи ден се връщам от море, малко безинтернетно живеене и затова ме нямаше известно време в блога. Когато се връщам към ежедневието си, почват да ме заливат RSS фийдове, гледам различни новини и когато видях новината за новият химн на МВР, просто ми прималя.

„…Родната полиция ме пази…“? От какво? Аа… сетих се – веднъж ме спират за превишена скорост и почнаха да ме пазят, да не би да ми тежи портфейла… Когато предвидливо извадих парите преди да отида до патрулката – оставих само 5 лева. Отидох и се почва с различни изпитани лафове от сорта на „…сега и колата и книжката и живота и жената и децата и семейството от Варна и роднините от Китайско и чича ти Веско Мицин…“ опа отплеснах се малко… При питане от моя страна „Аа… не може ли да не става точно така?“ – родната полиция ме опази, беее!!!
„Давай, к’во ‘ше даваш и айде тръгвай натам…“. След като показах петте лева директно от порфейла и двамата се стреснаха – „…Лелеееее… тоя няма и пари беее… Айде бегай, че ни мотаеш!“ и хоп, родната полиция ме опази!
Ами шанс, може би съм късметлия, накараха ми се, че съм карал на цариградско посока пловдив със 83км/ч при разрешени 50км/ч на 4 лентов път, прекалено нов и сух. Просто „родната полиция ме пази“! И всички трябва да сме благодарни!

Този садомазохистично-негърски текст, да не би да е измислен от някой, който е седял в кенефа и е нямало какво да прави?

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
моята полиция ме пази.

Ако някой предава държавата, то това да не е повреме на соц-а писано…? „…Ако клетвата за дълг прегази – моята полиция ме пази…“ – леле майчице… Това кърти миФки!!!

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родната полиция ме пази.

Този пасаж е прекрасен. Тук съм се смял с най-голям кеф. Ако някое братство – например тамплиери или илюминати или скинари, о да сетих се – или политици – грабят народното богатство, родната полиция ги пази Мно’о пра’илно! Е за това го уважавам куплета.

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашата полиция ме пази.

Един приятел би казал тук „А?! К’во!?“ и да направи знак What the fuck, man? Ако някой избива вярата и прикрива престъпници – вярата в полицията ли? Ъъъ… Това изколи и помаза по асфалта всичко детстко в мен… И тук ме пази родната полиция.

Припев: Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на България и МВР

„Хора, подарете цвете“ – на любимата, бе! Запомнете го добре! Гордост е да служиш ти на МеВеРе ????? Холи шит, да служиш на МВР, как звучи… Трябва да сме благодарни и мега мега мега щастливи, че родната полиция ни пази!!! Юпииии!!! Отивам да се метна от моста, щото родната полиция ме пази – това май значи, че няма да падна долу? Опс… Родната полиция ме пази! Довечера ще го сънувам това…

В никакъв случай не искам да обиждам творците по-долу:

Текст: Евтим Евтимов
Музика: Тончо Русев
Аранжимент: Пламен Велинов

Но тази песен трябва да се слуша в заведение тип „кръчма“ и да се играе хоро… Това е МВР, така ли? Родната полиция ни пази! Боже мили, полицията ни пазила…

И като финалче към всичко това чух, че песните на Веселин Маринов били лечебни. Някой беше разказвал как на един негов концерт, сакат хвърлил патериците си и избягал.

Какво по дяволите, бе хора???????? Е това е държавица, смеят ни се всички… Кочина.

Такааам… Днес направо хората са полудели, кога не са били… Излезнах навън с колата (Опа! Голяма грешка!). Пътувайки, видях грешен надпис, който е направен в някоя печатарска фирма, дори дизайнера е бил неграмотен, защото на едното място с по-малки букви си го пишеше правилно, а на дизайнерският текст сгрешено… Става дума за някаква фирма „Черният бик“, което с малки букви беше написано правилно, а с големи липсваше червеното „т“. Както и да е, „кел файда“, това е често срещано явление. После на пл. „Руски Паметник“ едно такси си изпробва клаксона, защото спрях на пешеходната пътека, където минаваха хода… Замислих се дали да не слезна, ама реших, че не ми се занимава с ограничени и задръстени говеда, пък и може да е свирил на хората да минават по-бързо…

Чашата преля и не издържах, когато в горният край на бул. „Витоша“, точно срещу западния парк, две „овчици“ пресичаха на червено.
Ето какво стана:
Светва ми зелено, пред мене две коли, минават и светофара на пешеходците светеше зелено – завиващи сме, нормално е да се изчакат пешеходците и тогава да се мине. Говоря за посока CCS-а, по бул. „Арсеналски“ – левият завой от Витошка. Двете коли „пре’фърчаха“ и нямаше пешеходци, за мой късмет, обаче, това се промени.
Светна червеното на пешеходците, но две овчици решиха, че трябва да пресичат точно тогава, защото има 5 секунди изчакване, преди да пуснат колите. По закон, нямам право да оставам в кръстовище да си суша гащите, трябва да се изтегля, а по мене две коли. И изведнъж ме видяха, че съм на четири-пет метра от тях и не намалям, но се наложи, след като се спряха на средата на платното и почнаха да ме гледат тъпо.

Слезнах и ги питам „Къде бе, хора??? Какво правите на пътя? Зелено ли Ви е???“ Отговор: „Беше зелено! Не видя ли“, идваше ми да питам един въпрос, след като ми говореха на „Ти“ – „Кога съм ви е***б***а***л???“, ама айде… Питах пак „Сега дали Ви е зелено, а? Къде сте тръгнали и после по новините ще има смачкани хора от не знам си какъв шофьор, а то говеда като Вас са проблема!“ В отговор се чу: „Я си мери речника бе, беше зелено, не видя ли!“ – караницата ни започна, когато светофара им беше червен и спряха на платното, а по мене имаше две коли, като от едната една жена се подаде и им каза „Такива като Вас правят катастрофи, заблудени овци…“. Това просто ме съкруши, как жена излезе и се скара на жени, реших, че трябва да се махна бързичко, че ще стане бой…

Мамка му бе! Стоя в кръстовището и пачата стои и ме гледа тъпо и ми се кара, че тръгнала да пресича скапаният път на червен светофар, а отзад една жена им го каза – ами ако бяха тръгнали другите от другата колона, какво щеше да стане??? Ей, говеда неразбрани бе…

Само се нервя без да има защо, понеже такива патки има и ще има винаги, лошото е само, че ще става и по-лошо. Но това днес ми остана като травма за цял живот – жена шофьор се скара на две овчици…

Такааам… Да продължим нататък по темата.

Вчера отидох в общината в моя район. Отива се директно в ЕСГРАОН, а там, за мое щастие, няма „висене“ по опашки.
Влизам вътре, обясних какво ми трябва и за какво съм там… Служителката ми даде бланки и каза „…попълнете това и това и това и после елате тук, такса на касата – 2,50лв, след като проверя документите…“ Стана така добра да помага, като заряза и работата си, едва когато й казах, че ще летя и бързам, да не се мотая да чета кое къде е и не знам си какви глупости объркани, защото има такива полета, където не се пишат, еди какво си за чужденци и т.н… Аз наистина бързах, но не за полет.

След като ми се обясни какво да попълня, следващото нещо беше да иска акта ми за раждане… Ех, защо ли не се сетих да го взема? Оставих й документите и тичам към вкъщи… Връщам се и, понеже в акта за раждане пише старото име на града ми, я попитам какво да пиша на рожден адрес? И тя каза, че се пише със сегашното име на града, след като се консултира по телефон и с колежката си, та паснаха нещата. Както и да е.
Написахме, намазахме, оправихме бланките.
Отивам на касата, за да си получа печата от общината – платих 2,50лв и когато си диктувах имената на касата, познайте какво пише индивидчето оттатък – „Мирослав Чошов“. Единственото лошо е, че не го видях навреме, за мое щастие, то не ми трябва за в РПУ-то, а е само, че общината са ме „обрали“ с 2,50лв. Когато видях как е написала „ул. Будапеща“ = „ул. Буапешта“, просто ми стана зле, че ще трябва да се връщам, но това, за радост, не стана.

От там отивам в РПУ-то и, разбира се, имаше много хора. Казаха ми, че чакат от два часа, реших, че не е моят ден и си тръгнах.
Продължаваме от днес. Отивам пак в РПУ-то, за щастие имаше само двама-трима. Влезнах бързичко, а на гишето за подаване на заявление се чу едно „ноо…“. Оказа се, че трябва да изчакам 4-5 дена, защото още не било регистрирано вчерашното ми заявление и молбата ми до кмета, които писах в общината.

Окей, част първа и втора приключват сполучливо, за сега. Нека видим нататък. Понеделник отивам пак в РПУ-то.

Мисля, че би било прилично добре, да опиша през какво минавам, за да си сменя личната карта.

Първо, моята лична карта е с различен от софийски адрес (да, от провинцията съм), но тъй като не живея вече там, реших да си я преиздам с „гр. София“ като постоянен адрес.

За начало трябва да искам от собственик на имота в който живея, да ми подпише декларация (тъй, като нямам собствено жилище, водещо се на мое име), че е съгласен да ми се издаде документ, че живея там.

Продължавам с търсенето на декларация – приятелката ми даде декларация, тъй като тя провери нещата, точно как стоят… До тук добре. Декларацията, която тя взе от общината беше меко казано на много тънък лист, а като знам колко й се работи на администрацията ни, много лесно ще ми кажат, че е леко смачкана, защо е прегъвана и други от сорта, затова предпочитам да отида солидно добре подготвен, разбира се, че знам, че пак ще ме изненадат, нали, но това е един друг въпрос.
Та, опитах се да потърся документа в интернет „декларация за гражданска регистрация“ – нищо намерено. Къде ли не търсих, за да не я сканирам, че излиза гадно след това като я принтирам.
Нервирах се и я преписах в един doc файл. Ако на някой му потрябва, може да я свали.

Продължавам по мъките и ще ъпдейтвам темата със същото заглавие.